Дишай, София! Знаят ли софиянци какъв въздух дишат
Наскоро един от френските телевизионни канали излъчи в своята документална поредица " Специален делегат " репортаж, озаглавен " Мръсотиите на дизела ". В него специфичният делегат Оливие Пинт уточни софийския въздух като едно от най-пострадалите атмосферни петна в Европа, а България - като систематизиран облик на нехайството към човешкото здраве и, въпреки това, като образец за двойния стандарт на Брюксел по отношение на наложителните регулации за непорочност на околната среда, написа.
Всичко това бе ситуирано в подтекста на признатите от кметството на Париж разпореждания, които не разрешават във френската столица да влизат коли без задължителна винетка за зона с ниски излъчвания. Естествено най-ощетени се оказват собствениците на дизелови коли, които стартират да се чудят по какъв начин да се отърват от тях. Как се продава дизелова кола на повече от 20 години и на 330 хиляди километра?
Следите на този пазар водят до България - страната, чийто авто парк е най-възрастният в Европейски Съюз. И до София - най-замърсената столица на Европа.
" Дишай, София! " - подобен би трябвало да бъде най-въздействащият пропаганден билборд преди изборите. Но не е…
Знаят ли хората в София какво дишат? Знаят ли по какъв метод това въздейства на човешкия организъм? Оттук започва разговорът ни с д-р Александър Симидчиев - пулмолог, учител, откривател, ръководител на съдружие " Въздух за здраве ", член на Комисията по опазване на здравето към Народно събрание, един от малкото експерти, които се занимават със здравните аспекти на въздушното замърсяване. Ето неговото мнение:
София е най-замърсената столица на Европа. И този факт не е от през вчерашния ден. Кой следи картината на въздуха в града?
Симидчиев: Изпълнителната организация по околна среда към Министерството на околната среда и водите е тази, която би трябвало да построи мрежа от станции, показващи картината на околната среда в града. Такава има, само че най-важният съставен елемент в нея - измерването на фините прахови частици (2,5 микрона), е редуциран до една-единствена станция, ситуирана в Хиподрума, в двора на детска градина. Това е извънредно незадоволително. В София би трябвало да има няколко такива станции, само че Изпълнителната организация счита, че 200 000 евро за сходно оборудване е доста скъпо. Тази липса е отчасти обезщетена от самодейност на жители, които са си купили лични измервателни уреди. Има към 500 такива в града. Те не са напълно прецизни, само че демонстрират, че има разлики в чистотата на въздуха в другите райони на столицата. Именно тези фини прахови частици провокират към 70 на 100 от здравните резултати в резултат на въздушното замърсяване.
Какви са тези здравни резултати?
Симидчиев: Ние вдишваме тези частици, а след това те минават през структурите на белия дроб, понижават неговите защитни сили и усилват честотата на инфекциите. Достатъчно дребни са, с цел да могат да навлязат в кръвотока и да се популяризират в целия организъм. Няма орган, който да е предпазен, няма система, която да е предпазена. Увредените от тези частици кръвоносни съдове стартират да боледуват и се усилват инфарктите, инсултите, диабетът, остеопорозата. От 2007 година има изследване, което демонстрира, че децата, които са живели 5 до 10 години тук-там с високо равнище на замърсяване, да вземем за пример в границите на 500 метра от натоварена автомагистрала, изостават по отношение на своите връстници когнитивно и като размер на дробовете им. Тоест, средата не им е разрешила да развият цялостните си благоприятни условия. Тази разлика - въпреки и да не е трагична, е плашеща като наклонност.
Съществува ли някаква колаборация сред жителите, които вършат такива измервания, и държавната организация по околна среда?
Симидчиев: Държавната конструкция постоянно преглежда гражданското общество като опасност, а не като сътрудник. Това е огромен проблем.
Каква е логиката?
Симидчиев: Погледнато в профил, логичност няма. Аз съм уверен, че всички желаеме въздухът да е по-чист, само че гледната точка на чиновника е следната: в случай че се окаже, че въздухът не е толкоз чист, колкото той е споделил, някой може да стартира да му търси сметка, да му сътвори работа и внезапно да стане комплицирано. Чиновникът не желае да има повече действия от минимума, а жителите постоянно желаят да реализират максимума. Миналата година цивилен организации заведоха каузи против Столична община, свързани с това, че общината не си изпълняваше програмата за надзор на качеството на атмосферния въздух - и ги завоюваха.
Ето още един образец: преди да навляза в сегашната си битност на депутат, бях провел едно неправителствено съдружие, което се нарича " Въздух за здраве ". Тъй като имаме избран вид експертиза, обвързвана с въздуха и със здравните аспекти, последната година организирахме срещи с Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, с цел да им предложим да подпишем меморандум за съдействие - да ни употребяват гратис, когато имат потребност от такава експертиза. След няколко напомняния Министерството на здравеопазването подписа този меморандум, а от Министерство на околната среда и водите към момента чакаме отговор. За страдание министерствата доста рядко си сътрудничат. Министерство на околната среда и водите е призовано да мери равнищата на замърсяване, само че рядко контактува с Министерство на здравеопазването, където точно се виждат резултатите от това замърсяване. Например - с една четвърт по-често имаме инсулти поради обстоятелството, че живеем в нечиста среда.
Периодично се появяват данни, свързани с тази стряскаща статистика, което обаче не води до смяна в динамичността на институционалните връзки. Защо?
Симидчиев: За да могат да се приложат действени ограничения, е належащо партньорство сред страната, общината и жителите. За страдание, липсва схващане за смисъла от колаборация, което е резултат от отсъствието на усещане за общественост.
Вие по какъв начин го обяснявате?
Симидчиев: Мога да дам даже и генетично пояснение на тази тематика: на нашата територия в продължение на епохи хората, които са имали малко по-буден и по-прогресивен дух, генетично са били изваждани от популацията. И по време на Османската империя, и по-късно с навлизането на руското въздействие. И в този момент стопански по-прогресивните хора се реалокират отвън тази територия, което води до обедняване на генетичния фонд тук. Намаляват хората, които са по-активни, по-склонни да се провеждат, по-склонни да поемат риск, да мислят ексцентрично. При нас всяка глава, която е стърчала над другите, е била " скъсявана " …
Говорите за осъзнато обществено поведение…
Симидчиев: Заедността е обществен феномен. Когато няма заедност в обществото, разумно е да няма заедност и в институциите. Много постоянно, когато две министерства се съберат да вземат решение казуса, стартират с това чий е този проблем - ваш или наш. А той е общ. Не може да има успеваемост, в случай че сътрудниците от едната страна се пробват да трансферират по-голямата част от работата на сътрудниците от отсрещната страна. В държавната администрация, която е доста съществено раздута в България, няма меритокрация. По-високите позиции нормално са партийни назначения. Тези хора не са стигнали там, тъй като са по-добри, а тъй като имат човек, който е човек на " верен човек ". Поради тази причина съдействието не е на предпочитано място.
Какво би трябвало да създадат идващите управници на София, с цел да не продължава градът да бъде най-замърсената европейска столица?
Симидчиев: За последните 10-15 години замърсяването в София не се е нараснало, а в противен случай - намаляло е. Но нормите на Световната здравна организация падат по-бързо от нашата дарба да се приведем в сходство с тях. Не сме задоволително смели, с цел да създадем нещата по този начин, че да решим казуса окончателно. И не трябва да го вършим поради класациите, поради глобите, " поради Европа ", а поради нашите деца и бъдещите генерации. Това е вярното държание. Необходим е кураж да се вземат някои непопулярни ограничения, чийто резултат би бил доста огромен. Например - да има по всички огромни улици велоалеи с най-малко 1,20 метра широчина, освен това отделени с блокчета, тъй че колите да не могат да навлизат в тях. Това ще стесни улицата, ще провокира по-тежък трафик и няма да се хареса на хората, които се возят в коли, а те са доста повече от велосипедистите. Но в случай че създадем градския превоз по-бърз от самостоятелния, хората ще слязат от колите. Ако създадем велоалеите свързани между тях, комфортни и безвредни, хората ще си купуват от ден на ден и повече колела. България е на челни позиции по произвеждане на колела в Европа, единствено че ние ги вършим, само че не ги употребяваме тук.
Говориха ли кандидат-кметовете по тези тематики?
Симидчиев: В стратегиите на всички кандидат-кметове участва тематиката за мръсния въздух, който дишаме, тематиката за предварителната защита и профилактиката, само че кой и по какъв начин ще работи, с цел да се случи това? Трябва освен воля, само че и геройство да отстояваме решенията си, в това число недотам известните. То е като в медицината - от време на време би трябвало лекарство, което горчи, от което може да опада косата. Или пък хирургия, която да изреже част от тялото. Но резултатът да е възобновяване на здравето и удължение на живота. Полезните ограничения не постоянно са приятни, а приятните не постоянно са потребни.
Всичко това бе ситуирано в подтекста на признатите от кметството на Париж разпореждания, които не разрешават във френската столица да влизат коли без задължителна винетка за зона с ниски излъчвания. Естествено най-ощетени се оказват собствениците на дизелови коли, които стартират да се чудят по какъв начин да се отърват от тях. Как се продава дизелова кола на повече от 20 години и на 330 хиляди километра?
Следите на този пазар водят до България - страната, чийто авто парк е най-възрастният в Европейски Съюз. И до София - най-замърсената столица на Европа.
" Дишай, София! " - подобен би трябвало да бъде най-въздействащият пропаганден билборд преди изборите. Но не е…
Знаят ли хората в София какво дишат? Знаят ли по какъв метод това въздейства на човешкия организъм? Оттук започва разговорът ни с д-р Александър Симидчиев - пулмолог, учител, откривател, ръководител на съдружие " Въздух за здраве ", член на Комисията по опазване на здравето към Народно събрание, един от малкото експерти, които се занимават със здравните аспекти на въздушното замърсяване. Ето неговото мнение:
София е най-замърсената столица на Европа. И този факт не е от през вчерашния ден. Кой следи картината на въздуха в града?
Симидчиев: Изпълнителната организация по околна среда към Министерството на околната среда и водите е тази, която би трябвало да построи мрежа от станции, показващи картината на околната среда в града. Такава има, само че най-важният съставен елемент в нея - измерването на фините прахови частици (2,5 микрона), е редуциран до една-единствена станция, ситуирана в Хиподрума, в двора на детска градина. Това е извънредно незадоволително. В София би трябвало да има няколко такива станции, само че Изпълнителната организация счита, че 200 000 евро за сходно оборудване е доста скъпо. Тази липса е отчасти обезщетена от самодейност на жители, които са си купили лични измервателни уреди. Има към 500 такива в града. Те не са напълно прецизни, само че демонстрират, че има разлики в чистотата на въздуха в другите райони на столицата. Именно тези фини прахови частици провокират към 70 на 100 от здравните резултати в резултат на въздушното замърсяване.
Какви са тези здравни резултати?
Симидчиев: Ние вдишваме тези частици, а след това те минават през структурите на белия дроб, понижават неговите защитни сили и усилват честотата на инфекциите. Достатъчно дребни са, с цел да могат да навлязат в кръвотока и да се популяризират в целия организъм. Няма орган, който да е предпазен, няма система, която да е предпазена. Увредените от тези частици кръвоносни съдове стартират да боледуват и се усилват инфарктите, инсултите, диабетът, остеопорозата. От 2007 година има изследване, което демонстрира, че децата, които са живели 5 до 10 години тук-там с високо равнище на замърсяване, да вземем за пример в границите на 500 метра от натоварена автомагистрала, изостават по отношение на своите връстници когнитивно и като размер на дробовете им. Тоест, средата не им е разрешила да развият цялостните си благоприятни условия. Тази разлика - въпреки и да не е трагична, е плашеща като наклонност.
Съществува ли някаква колаборация сред жителите, които вършат такива измервания, и държавната организация по околна среда?
Симидчиев: Държавната конструкция постоянно преглежда гражданското общество като опасност, а не като сътрудник. Това е огромен проблем.
Каква е логиката?
Симидчиев: Погледнато в профил, логичност няма. Аз съм уверен, че всички желаеме въздухът да е по-чист, само че гледната точка на чиновника е следната: в случай че се окаже, че въздухът не е толкоз чист, колкото той е споделил, някой може да стартира да му търси сметка, да му сътвори работа и внезапно да стане комплицирано. Чиновникът не желае да има повече действия от минимума, а жителите постоянно желаят да реализират максимума. Миналата година цивилен организации заведоха каузи против Столична община, свързани с това, че общината не си изпълняваше програмата за надзор на качеството на атмосферния въздух - и ги завоюваха.
Ето още един образец: преди да навляза в сегашната си битност на депутат, бях провел едно неправителствено съдружие, което се нарича " Въздух за здраве ". Тъй като имаме избран вид експертиза, обвързвана с въздуха и със здравните аспекти, последната година организирахме срещи с Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, с цел да им предложим да подпишем меморандум за съдействие - да ни употребяват гратис, когато имат потребност от такава експертиза. След няколко напомняния Министерството на здравеопазването подписа този меморандум, а от Министерство на околната среда и водите към момента чакаме отговор. За страдание министерствата доста рядко си сътрудничат. Министерство на околната среда и водите е призовано да мери равнищата на замърсяване, само че рядко контактува с Министерство на здравеопазването, където точно се виждат резултатите от това замърсяване. Например - с една четвърт по-често имаме инсулти поради обстоятелството, че живеем в нечиста среда.
Периодично се появяват данни, свързани с тази стряскаща статистика, което обаче не води до смяна в динамичността на институционалните връзки. Защо?
Симидчиев: За да могат да се приложат действени ограничения, е належащо партньорство сред страната, общината и жителите. За страдание, липсва схващане за смисъла от колаборация, което е резултат от отсъствието на усещане за общественост.
Вие по какъв начин го обяснявате?
Симидчиев: Мога да дам даже и генетично пояснение на тази тематика: на нашата територия в продължение на епохи хората, които са имали малко по-буден и по-прогресивен дух, генетично са били изваждани от популацията. И по време на Османската империя, и по-късно с навлизането на руското въздействие. И в този момент стопански по-прогресивните хора се реалокират отвън тази територия, което води до обедняване на генетичния фонд тук. Намаляват хората, които са по-активни, по-склонни да се провеждат, по-склонни да поемат риск, да мислят ексцентрично. При нас всяка глава, която е стърчала над другите, е била " скъсявана " …
Говорите за осъзнато обществено поведение…
Симидчиев: Заедността е обществен феномен. Когато няма заедност в обществото, разумно е да няма заедност и в институциите. Много постоянно, когато две министерства се съберат да вземат решение казуса, стартират с това чий е този проблем - ваш или наш. А той е общ. Не може да има успеваемост, в случай че сътрудниците от едната страна се пробват да трансферират по-голямата част от работата на сътрудниците от отсрещната страна. В държавната администрация, която е доста съществено раздута в България, няма меритокрация. По-високите позиции нормално са партийни назначения. Тези хора не са стигнали там, тъй като са по-добри, а тъй като имат човек, който е човек на " верен човек ". Поради тази причина съдействието не е на предпочитано място.
Какво би трябвало да създадат идващите управници на София, с цел да не продължава градът да бъде най-замърсената европейска столица?
Симидчиев: За последните 10-15 години замърсяването в София не се е нараснало, а в противен случай - намаляло е. Но нормите на Световната здравна организация падат по-бързо от нашата дарба да се приведем в сходство с тях. Не сме задоволително смели, с цел да създадем нещата по този начин, че да решим казуса окончателно. И не трябва да го вършим поради класациите, поради глобите, " поради Европа ", а поради нашите деца и бъдещите генерации. Това е вярното държание. Необходим е кураж да се вземат някои непопулярни ограничения, чийто резултат би бил доста огромен. Например - да има по всички огромни улици велоалеи с най-малко 1,20 метра широчина, освен това отделени с блокчета, тъй че колите да не могат да навлизат в тях. Това ще стесни улицата, ще провокира по-тежък трафик и няма да се хареса на хората, които се возят в коли, а те са доста повече от велосипедистите. Но в случай че създадем градския превоз по-бърз от самостоятелния, хората ще слязат от колите. Ако създадем велоалеите свързани между тях, комфортни и безвредни, хората ще си купуват от ден на ден и повече колела. България е на челни позиции по произвеждане на колела в Европа, единствено че ние ги вършим, само че не ги употребяваме тук.
Говориха ли кандидат-кметовете по тези тематики?
Симидчиев: В стратегиите на всички кандидат-кметове участва тематиката за мръсния въздух, който дишаме, тематиката за предварителната защита и профилактиката, само че кой и по какъв начин ще работи, с цел да се случи това? Трябва освен воля, само че и геройство да отстояваме решенията си, в това число недотам известните. То е като в медицината - от време на време би трябвало лекарство, което горчи, от което може да опада косата. Или пък хирургия, която да изреже част от тялото. Но резултатът да е възобновяване на здравето и удължение на живота. Полезните ограничения не постоянно са приятни, а приятните не постоянно са потребни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ